Два живота аз живея.

Две лица в огледалото-

крият се за мене всеки ден.

Две сърца , за да не страдам

бих си пожелала на мига.

Кръстопътят ме разкъсва-

Избори безброй  безспир зоват.

Тихата, спокойна радост

или буря от емоции да приютя?

Как да разбера какво да избера?

Младостта за оправдание вече не излагам-

Сърцето сякаш най-добре е да послушам…

Но, тихо, нека чуя… Много тихо шепне…

Объркано е сякаш като мен и то.