Жив е той, жив е-там в тясна стая,

потънал в норми лежи и пъшка-

юрист с дълбока в мозъка яма,

юрист в младост и сила дръзка

На една страна захвърлил ЗЗД-то,

на друга писалка на две строшена,

очи темнеят, глава се люшка-

уста проклина цяла пандектна система.

Чете юристът, а в главата

ликът на изпитващия него зове.

чалга се носи нейде в небитието

и потта още по-силно тече.

Сесия е сега...Пей, Конституцийо

тез мъчни алинеи,

бръмчи напразно и ти, хладилнико,

в таз студентска немотия..

Ще да загине и тоз юрист...но, млъкни сърце!

Тоз, който падне в бой със Закона- той не умира

Него жалеят асистент и професор,

декан и ректор

и колеги за него песни пеят.

Денем му сянка пази прокъсана щора

и телевизор му кротко на ухото бърбори,

над него ръждива крушка, на промоция от „Левче”

и тя се за брат, за юрист грижи!

Настане вечер-месец изгрее,

звезди обсипят свода небесен;

Учебник зашуми, маркер запише-

студентът пее Таджерска песен!

И студентки в бяла премяна,

чудни, прекрасни, кафето завират-

тихо солетки загризват

и пред Облигационно дойдат та седнат.

Една с дарение трудно се бори,

друга зарад Павлов иск пие вода студена,

трета с уста целуне ГПК-то бърже,

а то я гледа-омачкано, опетнено!

„Кажете, колежке-де го, длъжника?

Де е и неговата искова дружина?

Кажете, пък ми вземете душата,

Аз искам, колежке, тук да загина!”

И плеснат колегите, па се прегърнат

и с песни хвръкнат в небесата-

летят и пеят, дорде осъмнат

и търсят духа на Закона.

Но съмна вече! И на кухненската маса

юристът чете, потта му тече-

слънчев лъч му ближе главата отвеяна

и ЗЗД-то пак го с член 87 зове.