Постинг
29.05.2009 18:51 -
Седем дни за цяла вечност...
Гледам те като спиш и си казвам"Господи, колко си хубава!" Ти се обръщаш в съня си през тази последна нощ и трепериш, аз те притискам към себе си, покривам те с мантото си, бих желал да сложа по едно върху всички твои зими. Лицето ти е спокойно, галя те по бузата и за първи път в своето съществуване се чувствам едно временно тъжен и щастлив.
Това е краят на нашия миг, началото на един спомен, който за мен ще трае вечно. Когато бяхме заедно, във всеки от нас имаше толкова съвършенство, колкото и несъвършенство.
Ще тръгна на зазоряване, ще се отдалечавам бавно, за да мога да ти се наслаждавам всяка секунда, до последния момент. Ще изчезна зад това дърво и ще се предам на силите на злото. Оставяйки се да ме унищожат, ние ще дадем победа на твоите и те ще ти простят, каквито и да са били прегрешенията ти. Прибери се, любов моя, върни се в твоята обител, която толкова много ти подхожда. Бих желал да докосна стените на твоя дом, с аромата на сол, да видя утрините на твоите прозорци, отварящи се към хоризонти, които не познавам, но за които знам, че са твои. Ти направи невъзможното, промени част от моята същност. Отсега нататък бих желал твоето тяло да се припокрива с моето и да гледам света единствено през призмата на твоите очи.
Там където не съществуваш, не съществувам и аз. Двете ни ръце, събрани, образуваха една с десет пръста; твоята поставена върху мен, ставаше моя, а когато очите ти се притваряха аз заспивах.
Не бъди тъжна, никой не е в състояние да открадне спомените ни. Достатъчно е отсега нататък да затворя очи, за да те видя; да спра да дишам, за да почувствам мириса ти, да застана срещу вятъра, за да усетя дъха ти. И така, слушай където и да съм ще долавям буйния ти смях, ще виждам усмивката в очите ти, ще чувам гласа ти. Мисълта, че ти си някъде тук, върху тази земя, ще е един своеобразен райски оазис в моя ад.
Ти си моят Башер.
Обичам те!
Из " Седем дни за цяла вечност" Марк Леви
Това е краят на нашия миг, началото на един спомен, който за мен ще трае вечно. Когато бяхме заедно, във всеки от нас имаше толкова съвършенство, колкото и несъвършенство.
Ще тръгна на зазоряване, ще се отдалечавам бавно, за да мога да ти се наслаждавам всяка секунда, до последния момент. Ще изчезна зад това дърво и ще се предам на силите на злото. Оставяйки се да ме унищожат, ние ще дадем победа на твоите и те ще ти простят, каквито и да са били прегрешенията ти. Прибери се, любов моя, върни се в твоята обител, която толкова много ти подхожда. Бих желал да докосна стените на твоя дом, с аромата на сол, да видя утрините на твоите прозорци, отварящи се към хоризонти, които не познавам, но за които знам, че са твои. Ти направи невъзможното, промени част от моята същност. Отсега нататък бих желал твоето тяло да се припокрива с моето и да гледам света единствено през призмата на твоите очи.
Там където не съществуваш, не съществувам и аз. Двете ни ръце, събрани, образуваха една с десет пръста; твоята поставена върху мен, ставаше моя, а когато очите ти се притваряха аз заспивах.
Не бъди тъжна, никой не е в състояние да открадне спомените ни. Достатъчно е отсега нататък да затворя очи, за да те видя; да спра да дишам, за да почувствам мириса ти, да застана срещу вятъра, за да усетя дъха ти. И така, слушай където и да съм ще долавям буйния ти смях, ще виждам усмивката в очите ти, ще чувам гласа ти. Мисълта, че ти си някъде тук, върху тази земя, ще е един своеобразен райски оазис в моя ад.
Ти си моят Башер.
Обичам те!
Из " Седем дни за цяла вечност" Марк Леви
