Хванахме ръцете си веднага –

залепнаха сякаш с лепило.

Лицето ти бе тъжно и старо,

но не от години – а от тъгата в сърцето.

Не ме погледна в очите –

защото щях да видя тъгата в твоите.

Бяхме близо един до друг,

а сега сме толкоз далече.

Спомените говорят безмълвно –

сълзите те търсят безспирно.

Вчера те сънувах – добре ли си?