Ще ми се иска да не си отивам,
но ще извадя логика добра –
че по – добре е любовта да е неизживяна
Отколкото в съмненията пак да изгоря.  

Ще идвам да те видя, за да знаеш, че не искам да те виждам -
Ще минавам всеки ден по твоя път –
За да мога да избягам щом погледът ти ме намери там.
Ще се убеждавам, че съм права и по – добре ни е така,
Но ще избягвам да те гледам във очите –
Безсилна ставам някога пред тях.

Ще се лутам във емоциите си раздвоена - 
неразбираща самата мен.
И когато пак ти кажа, че това е краят,
ще се моля Бог да бди над мен.