въпреки, че си замина изведнъж.

Сълзите ми говорят с теб без думи,

А викам всеки ден към небесата.

Спомените ни събират ден след ден ....

Дано частица от теб се връща там.

Пътят е така безмилостен след теб

Но да спрем е немислимо ......

 повече от това да се изгубим.

Черно е в душата ми откак те няма,

Въпреки, че всеки ден ме топлиш като слънце.

И безпомощно опитвам се да се изправя

Защото усещам,  че ръката ти ме дърпа....

Уморена броя стъпките си в пясъка г,орещ

Надеждата проблясва нейде там и знам -

винаги когато съм слаба и сама

Ти ме нсоиш, за да си почина.