Ад ли в мен се разположи,

демони ли ревностно ме обладаха,

та заравям хубостта на дните.

Усмивките продавам на мъглите.

Сянка ли така уажсно ме покри

та сърцето ми едва тупти смирено?

Бурята на самотата иска пак да ме засмуче,

любовта да изтръгне от ръцете крехки.

Ад ли си, пъкъл огнен, забрави ме!

Искам свободна да се рея сред безкрая

със очите му да стигна Рая.