И обичам...

Когато очите ти ми липсват

сенки черни сякаш ме пртискат.

Когато усмивката я няма

сякаш падам във бездънна яма.

Когато  не усещам допира ти топъл

във мен надига се отчаян вопъл...

Не виждам две ръце протегнати към мен

сърцето ми замръзнало е като зимен ден...

И празно е, и пусто...

И смехът ти вече аз не чувам

на овертюрите на самотата се обричам.

Когато  името ми не шептиш

безименна разхождам се - гориш....

И тихо е, и тъжно...

Когато сълзите потичат всеки миг -

сякаш искат да ме удавят в твоя лик.

Лицето ми извива се от болка,

поредната романтика търкаля се в прахта....

И мрачно е, и мразовито....

Часовникът във кухнята тиктака,

отброява вековете и тъгата...

И чайникът дори не пее,

защото  двете чаши няма да налее...

Светлина прозорците прерязва,

душата ми сред ангелите се показва.

И отново вярвам, че те има,

отново вярвам, че ще бъдем красота.

И политам със разперени крила -

към теб ме водят - Любовта!

И светло е, и леко...

И обичам...