Постинг
12.11.2012 15:50 -
Времето - по света и в мен
Автор: garmoshka
Категория: Поезия
Прочетен: 1928 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2012 15:50
Прочетен: 1928 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 12.11.2012 15:50
Мислиш ли си за сезоните?
Да?
А дали са това, което виждаш
през стъклената стена на прозорчето?
Аз ли?
Мисля си за пролет....
За тази, която ме възражда нежно и ... душевно.
За тази, с която преживявам непреживяното.
Пеперудите ли?
Обичам пролетните пепруди във стомаха.
Пеперудите на вдъхновението обичам...
Бели маргаритки, оцветяващи усмивка,
а после нежен люляк като венци от целувки..
Мисля си за лято.....
Лято на бушуващите страсти и нестихващ зов.
Мисля си за лятото в душата ми,
тази, която до вчера се раждаше в пролетта,
а днес иска да е сочния плод на младостта ми.
И онзи бриз, за който всички ми говорят...
онзи идващ от морето...
Морето на мойто безпокойство...,
Мисля си за лятото на любвта, която ме изпълва...
там до изоставената къща, а в краката ми-
милиони светлини...
Светлините на града и на душите....
Мисля си за есен...
Моя скъпа есен...
Моя тежка, топла и красива есен...
Тази, която ме кара да прощавам-
грешките - моите и чуждите, големите и малките...
Защо ли?
Защото нищо не е вечно...
най-вече животът....
Обичам есента на смеха ми,
падащ леко, нежно и ефирно като листата...
Те танцуват последния си валс за годината.
А за есента на очите ми кафяви как милея,
събрали в себе си пролет и лято, чакащи зима...
Узрели за да кажат "Обичам те",
но и плахи да видят отказ.
Мисля си за зима....
Да, онази, която почти никой не обича.
Зимата в ръцете хич не я харесвам,
обидите от снежни топки и морковът...
Морковът останал след снежния човек на двора...
Но пък е толкова чиста тази зима... и бяла..
Като невиността на дете, като усмивката на влюбен,
като мечтата на момиче прегърнало снимка на любим.
Бляновете ми са малките снежинки,
летящи стремглаво, въртейки се, рисувайки животът.
Обичам следите оставени в снега на душата ми...
За да видиш накъде отивам - някъде, но не и никъде.
Мислиш ли си за сезоните?
Да?
Да?
А дали са това, което виждаш
през стъклената стена на прозорчето?
Аз ли?
Мисля си за пролет....
За тази, която ме възражда нежно и ... душевно.
За тази, с която преживявам непреживяното.
Пеперудите ли?
Обичам пролетните пепруди във стомаха.
Пеперудите на вдъхновението обичам...
Бели маргаритки, оцветяващи усмивка,
а после нежен люляк като венци от целувки..
Мисля си за лято.....
Лято на бушуващите страсти и нестихващ зов.
Мисля си за лятото в душата ми,
тази, която до вчера се раждаше в пролетта,
а днес иска да е сочния плод на младостта ми.
И онзи бриз, за който всички ми говорят...
онзи идващ от морето...
Морето на мойто безпокойство...,
Мисля си за лятото на любвта, която ме изпълва...
там до изоставената къща, а в краката ми-
милиони светлини...
Светлините на града и на душите....
Мисля си за есен...
Моя скъпа есен...
Моя тежка, топла и красива есен...
Тази, която ме кара да прощавам-
грешките - моите и чуждите, големите и малките...
Защо ли?
Защото нищо не е вечно...
най-вече животът....
Обичам есента на смеха ми,
падащ леко, нежно и ефирно като листата...
Те танцуват последния си валс за годината.
А за есента на очите ми кафяви как милея,
събрали в себе си пролет и лято, чакащи зима...
Узрели за да кажат "Обичам те",
но и плахи да видят отказ.
Мисля си за зима....
Да, онази, която почти никой не обича.
Зимата в ръцете хич не я харесвам,
обидите от снежни топки и морковът...
Морковът останал след снежния човек на двора...
Но пък е толкова чиста тази зима... и бяла..
Като невиността на дете, като усмивката на влюбен,
като мечтата на момиче прегърнало снимка на любим.
Бляновете ми са малките снежинки,
летящи стремглаво, въртейки се, рисувайки животът.
Обичам следите оставени в снега на душата ми...
За да видиш накъде отивам - някъде, но не и никъде.
Мислиш ли си за сезоните?
Да?
Няма коментари
