Постинг
12.07.2017 21:33 -
За сигурната гостенка
Плача, защото тя идва без да попита. Идва с цяла бездна, в която политат души, политат градени животи. Плача, защото е жестока, защото е дива, опустошаваща и необятна. Плача, защото се страхувам. Страхувам се от смъртта. Страхувам се от тази, която отнема всичко за миг и която хвърля „живите” в забрава, давещи се в мъка. Плачем от мига в който се родим, плачем, защото ни боли, първата глъдка въздух.... така както ще плачем и за последната. Плача, защото сме тленни, плача, защото е неизбежна, плача, защото съм колкото силна, за да я приема, толкова и слаба, за да я погледна в очите. Покланям се пред нея от страх, от болка и моля за милост, защото най – скъпото, което имаме, животът е като цвете, която бива откъснато от нейната ръка. Плача, защото животът ни всеки ден се доближава до своята гибел, с още един дъх, с още една сълза, с още един удар на сърцето, което един ден заспива, един ден иска да си почине във вечността. Плача, защото това, кояето обичам най – много, един ден ще ми бъде отнето, така както ми е дадено – с един дъх. Плача, защото боли. Както когато се раждаме.
ТРОПОСАН ТЕГЕЛ
КАК ВЪЗПРИЕМАМ АЗ МУЗИКАТА НА БЕТХОВЕН -...
Пълно слънчево затъмнение 08.04.2024 (li...
КАК ВЪЗПРИЕМАМ АЗ МУЗИКАТА НА БЕТХОВЕН -...
Пълно слънчево затъмнение 08.04.2024 (li...