Здравей, не съм ти писала скоро... Може би откакто се надявах на една невъзможна любов, но така и не пуснах писмото си до теб. Много вода изтече от тогава, много неща се промениха и много чувства минаха през мен. Променяха се ценности и се затвърждаваха идеали. Скъпи Дядо Коледа, не искам нищо наситина ... Материалните неща знаеш, че можем сами да си ги осигурим или поне по- голямата част от тях. Отминаха мечтите за телефони, таблети, срещи с известни личности и безизвестни герои. Сега си мечтая за други неща... а сякаш бях забравила да мечтая. Мечтая си за спокойствие,дядо Коледа. За това блажено спокойствие, което изпитва човек, когато знае, че е поел по верния път и плавайки на кораба на вдъхновението да усети попътен вятър. Мечтая си за онази искрица, която те пали целия и, която сътворява чудеса за миг, защото понякога е толкова пусто. Ще се боря, добри ми старче, да намеря пътя към себе си и към сърцето си, защото ако има някой, който може да ме води, знам, че не е извън мен, а се крие точно там, в сърцето. Всъщност искам нещо ... Излъгах ... Искам здраве за хората, които обичам.., а и за тези, които не обичам, не познавам, тези, които страдат по една или друга причина. Дай утеха на скърбящите и любов на нуждаещите се. Благодаря ти, че всяка година, когато ме посетиш, съм обградена от семейството ми, това е най-скъпият дар. Благодаря ти, че съм всичко, което съм и ми дай сила да се боря за това, което искам да бъда.
До скоро, Дядо Коледа... Не закъснявай.