Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2015 14:55 - Ще се променим...ама друг път.
Автор: garmoshka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1345 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Кога започнахме да се страхуваме да бъдем отговорни и да приемаме последствията от действията си? Кога започнахме да бягаме най-вече от себе си, от това което стои пред нас като дупка, в която винаги се страхуваме да паднем, защото не знаем дали ще оцелеем? Кога започнахме да нараняваме най-много хората, които ни обичат толкова силно и защо именно тях? Може би, защото пред тях се чувстваме най-уязвими, най-слаби и най-много себе си. Човек вижда собственото си отражение във всеки един от хората, с които се среща и това, което ни плаши в тях всъщност е много вероятно да ни плаши в самите нас. Кога започнахме да изоставяме половинките си, защото не знаем какво искаме от живота и, защото не искаме да пораснем, защото може би е скучно, защото не искаме да сме от мъжете/жените, които се карат с човека до тях за битовизми? Всъщност кога започваме да взимаме живота си в ръце? Нужно ли е да преживеем катарзис, да се откажем от човека, който ни обича наистина и плаче като дете, защото не си ви представя с друг/друга? Кога да изоставиш стана по - лесно отколкото да се бориш? Навъдиха се страшно много "учители по живеене" или така наречените Life coach. Хора, които ни учат как да живеем животите си, как да премахваме бариерите си, натрупаните негатвини емоции, карма и пр. неща. Все повече започнахме да вярваме на ретроградна Ввенера, Марс, Меркурий и прочее планети. Добре, че Слънцето не е ретроградно, че вече щеше да се мре. Кога започнахме да търсим причините за неуспехите си в другите дотолкова, че да се успокояваме винаги, че "така е трябвало да стане". Питам се преди време как майките и бабите ни са живели без "лайф коуч" и без психолог? Не казвам, че не е добре да се ходи на психолог, но сякаш преди време хората са се радвали на това, което имат . Не са се вкопчвали в идеализирани любови, идеализирани образи, а проблемите си са решавали ЗАЕДНО, не по отделно, защото "имат нужда от пространство". Да, всеки има нужда от такова, да остане сам със себе си и да осъзнае какво ще прави, аджеба, с това дето му е дадено без никой да го пита, а именно - живота? Винаги ми е било трудно да "живея за мига", без да се притеснявам за бъдещето. Когато хората ми кажат "пусни се по течението", искам да ги заблъскам с нещо, за да ги попитам как става тая работа и как да оставим времето да бъде най-добрия отговор и учител. Бързаме...бързаме много, но закъде не знам. Аз също бързам .. бързам да се изнеса от къщи, защото съм на 28 и още живея с родителите си, които много обичам, които много са ми дали, но и благодарение на чиято грижа сега може би съм по-несигурен човек. Грижата тип "майка орлица" не се отразява добре, повярвайте ми, въпреки, че всеки обгрижва както може и както смята за добре. Сега се расте доста трудно. Порастваш по начини, които те разтърсват из основи. Нараняваш и разрушаваш душата на хора, които са говоти да дадат всичко за теб, само защото "така се чувстваш по-добре". Кога станахме толкова несигурни в себе си, в уменията и чувствата си? Най - вече в чувствата си... Нима всичката несигурност е отражение на собствената ни пустота? Да, така мисля. Възможно ли е една нещастна, несподелена, неколкогодишна любов да те бележи така, че да бягаш от всеки, който е готов да те обича? А ти кога ще си готов/а да обичаш? И то най - вече себе си... И как бързаме да порастваме, като сме малки и как не разбираме, че тогава сме най - смели. Благословени да са децата, защото са истински. Кога ще започнем да живеем? Без Зукърбърг и пр. гений? Както се казва в един хубав български филм "....ама друг път" .



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: garmoshka
Категория: Поезия
Прочетен: 260875
Постинги: 120
Коментари: 87
Гласове: 327
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031