Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2015 13:48 - Случвало ли ви се е?
Автор: garmoshka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1199 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.08.2015 13:51


 Случвало ли ви се е да загубите посока? Да се събудите един ден и да се запитате това ли е животът, който искате? Случвало ли ви се е да искате да зарежете всичките си близки хора и сякаш да се рестартирате, забравили всичко лошо, да бъдете като малки, любопитни деца, които не са натоварени от бермето на грешки, изтормозени от вина за чужди болки? Случвало ли ви се е да усещате болката толкова съзнателно, че буквално да те боли....физически. Да сте на улицата и да усещате как сълзите напират толкова мощно, но за жалост да няма къде да се скриете, за да не ви гледат хората. Никой не е длъжен да гледа тъгата ти. Освен хората, които те обичат, може би. Случвало ли ви се е да вземете решения, които да знаете, че могат да ви бележат завинаги, но все пак да знаете, че това е правилното за този момент? И да живеете с тези решения, да знаете, че не друг, а самият вие сте го пожелали, предначертаЛИ. Случвало ли ви се е да се страхувате от това, което ще ви донесе утрешния ден и въпреки всичко да искате да дойде, защото искате да живеете? Случвало ли ви се е да разбиете живота на друг човек и заедно с това и своето сърце? Защото знаете, че любовта понякога боли. А живели ли сте цял живот с мисълта, че любовта боли? Мислела съм си, че в крайна сметка всичко е избор - дали да си щастлив или нещастен. Как правиш този избор? Съзнателно, след много премисляне или ей така, инстинктивно? И да знаеш, че това е правилното. Може ли грешното да стане правилно? Или правилното грешно? Трудно се пораства, трудно се живее с решенията, най-трудно се живее с решенията... Защото понякога няма връщане назад. Не всяка грешка може да се поправи, а разбитото сърце не може да се залепи, нищо не може да е както преди. Как се променяме така? Как от влюбени и щастливи можем да се превърнем в тъжни и нещастни? Защо си отива любовта? Пак ли го избираме или в крайна сметка това е просто реката на живота? И как да продължим напред, ако знаем, че може и да грешим? Можем ли да вярваме, че всичко е за добро и, че "така е трябвало да стане?". А животът си минава, не чака никого да се изправи, просто вървиш и това е....



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: garmoshka
Категория: Поезия
Прочетен: 263541
Постинги: 120
Коментари: 87
Гласове: 327
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031