Никога не съм си мислела, че пътуването ми до Пловдив ще е  толкова обикновено и в същото време необикновено. Петчасовото тътррене с "бърз"  влак беше забавно, но определено не се вписваше в представите ми за оригинално изживяване, с изключение на факта, че щях да падна в "прекрасната" жп-тоалетна.

                Времето беше дъждовно, не случихме на климат, но всяко зло за добро. Дъждът, според моите представи винаги е символизирал нещо ново, пречистващо и свежо. Нещо, което отдавна си мечтая да постигна и за себе си. Душата има нужда от такива малки удоволствия...всъщност са необходими. Вече все повече. Осъзнах, че няма никога да си щастлив, ако не намериш душевния мир и спокойствие, които да направляватд ействията ти. Тази мъничка нервност в ранните, буйни, младежки години, ако не се превърне в любов се превръща в недоволство и мрънкане на стари години.  Напоследък все по - често си мисля за това и мисля да предприема необходимите мерки, за да съм едно миролюбиво бабче. Дай боже здраве и живот. :)

                И така, пристигнахме в Пловдив ранния следобед - аз и моята приятелка Диана, на която отивах на гости за 3 дни. Ако ви кажа, че е човек, с когото си паснахме на мига, ще ми повярвате ли? Това, което ни събра беше поезията и в частност една група за поезия на наш приятел. Трудно се намират такива хора в днешно време - верни, искрени и всеотдайни! Очаквах това пътуване с голямо нетърпение, защото досега не бях ходила в Пловдив. Представях си стария град и всички снимки, които ще направя, но както ще се убедите и сами не всичко се случва така, както сме си го представяли. Но е за добро, в моя случай за - повече от добро. Първото нещо, което ми направи впечатление беше, че има адски много макове, навсякъде, червени, сякаш раздаващи любов на всеки минувач. Другото, което остана в съзнанието ми-таксита с розови надписи на вратите...забавно, а? Пътят от гарата до апартамента на Диана не беше много дълъг, имах възможност да се разходя със сак пълен с мечти по правите улици на Пловдив, още първите минути от пристигането ни. Настанихме се в стаята й, обадихме се на майки и бащи, че сме пристигнали живи и здрави.  Беше време за обяд. След като хапнахме си уговорихме среща с момичето, за което ще ви разкажа в следващите редове, ще ви разкажа за нея и за мястото, което по един невидим начин ни сближи още повече.

                Да, това беше "Veda house" -  прекрасна чайна, с неописуема атмосфера и аромат на индийски пръчици, домашно приготвени, току-що изпечени курабийки - сякаш надничахме в кухнята на баба.  Там си уредихме среща трите- аз, Диана и..Елияна или иначе казано Елфи.  Заведението е на три етажа, като вторият етаж  ми хареса най-много - малки, дървени масички, големи възглавници, на които да седнеш, рафтове с книги, които можеш да прочетеш докато си почиваш и си пийваш или хапваш от необикновените, но вкусни предложения на чайната. Уморена от дългия път през деня си поръчах "Подмладяваща напитка", надявайки се, че ще стана по-млада, но учи, все още съм на 24, въпреки, че духовно не минавам 5-ти клас. Още с първата глътка усетих, че подобно нещо няма да пия никъде на друго място...кленов сироп, смесен с леко лютив червен пипер и още някои съставки, които убий ме не мога да си спомня. Но беше невероятно вкусно. Да не говорим за пълнените варени картофи с чеснов сос и подправки. Някои неща остават завинаги запечатани  по вкусовите ти рецептори.

                Прекарахме чудесно в чайната, после си тръгнахме, сърцето ми се натъжи. Но идваше още един прекрасно-дъждовен ден! Исках да заспя по-бързо, за да се събудя и да се отправим отново към чайната, ухаеща на мир и спокойстивие.

                И денят започна интересно и забавно-след контенето на трите млади дами в къщата-аз, Диана и Краси, по-малката сестра на Диана. Беше много задушевна картинка, като трите сестри от приказките, които за щастие не срещнаха страшния змей.  И отново дъжд...за пореден ден, дори беше пороен, сякаш бяхме натрупали повече грехове през изминалите дни и сега дъждът се опитваше да ги отмие с едрите си, хладни капки. Разпънали чадърите, аз и Диана тръгнахме към пощата, за да се срещнем с Владо-познат, който уви, в Търново не успяхме да видим, затова пък се срещнахме в Пловдив. Не се и надявах да си изкараме толкова забавно, колкото се случи. Имаше смях, приятелски дразнения и..дюнери. Ако някой си мисли, че в Търново правят хуабви дюнери не е ял от пловдивските. Направихме си доста снимки, които и сега ме карат да се усмихвам.

                След срещата с Владо се запътихме отново към Veda house, където ни чакаше Елфи. Този път се видяхме за кратко, но пак беше много хубаво. С хората, които ти допадат е достатъчно да се видиш и за 2 минути, за да те заредят с положителна енергия за цял ден. И тази "Джинджинада"...невероятна - сок от джинджър с всевъзможни чудатости. Не исках да си тръгвам от Пловдив, защото занех, че оставям част от себе си там с това момиче. Наскоро, всъщност преди няколко дни прочетох една книга - "Любов" на Елиф Шафак, в която се разказва за двама приятели, искрени, свързани чрез душите си, страдащи, когато единият или другият го няма. Така се чувствах и аз тогава. Надявам се да се видим по-скоро, за да продължим общуването си наживо, не само във фейсбук и скайп.

                Тези три дни изминаха толкова бързо, че чак си мисля, че някой ни "метна" с времето и ни се полагаше още мъничко забавление и разтуха. Не успях да видя стария град на Пловдив, но това е още една причина да посетя този хубав град, където оставих много усмивки и взех много красиви спомени.

                Благодаря ти, Пловдив, че ми направи такъв подарък!