Наистина ли трябва да забравим за принцесите на Дисни? Наистина ли в днешно време не съществува любв като тази на принц Дерек и принцеса Одет? Наистина ли трябва да оставим мечтите си при първата целувка да ни се вдигне крачето? Как да се научим да познаваме тихата, спокойна обич...тази, която не изисква принца на бял кон... Как лесно да се разделиш с идеала си , който цял живот те е правил романтичен? Възможно ли е....?

Често заставаме на кръстопът с намерението да помем напред, наляво или надясно, но просто да вървим....Но докато стоим и се чудим често се случва да си останем там, на една определена точка, която ни се струва убежището, което ни крие хилядите въпроси без отговори...Понякога на кръстопътя се разделяш с нещо от себе си, а понякога с всичко.... само, за да продължиш.... И виждаш, че животът не е такъв, какъвто си очаквал, какъв си мечтал да е.... Не че не си правил опити да е такъв...правил си, опитвал си, но винаги всичко се е сривало, защото за основа си поставял голите мечти и празни надежди.... Това ли трябва да оставим на кръстопътя? Това ли трябва да оставим когато искаме да продължим- ромнатичните представи за света....или трябва да се борим още по-силно, за да докажем, че романтиката не е „непозната земя” за нас... и колко трябва да страдаме, за да го докажем.... Иска ми се да се случи нещо, което ще засили разклатената ми вяра, защото напоследък и моят замък се клати от земетресения....Не искам да разбирам любовта, искам да я чувствам...поне докато съм млада, защото когато „помъдреем” това щее  основното, което ще правим-да разбираме... А ако всичките ми романтични представи за това, че любовта може да те прониже още в първия миг са грешни...тогава си желая сила, за да оставя тази част от себе си на кръстопътя и да намеря спокойствието на един човек, който е „разбрал” любовта....