Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2010 01:04 - За борбите вътре в нас...
Автор: garmoshka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1527 Коментари: 0 Гласове:
2



 Целият живот преминава в непрекъснати борби-за място под слънцето, за любов, семейство, приятели, себедоказване..за всеки целта е различна, борбата има различен смисъл, различен облик. За едни се съдържа в първичната агресия, в другив тихата дипломация, но всеки се бори по някакъв начин, за да достигне до финалната права.
 Но идва един момент, в който трябва да водиш най-тежката борба-борбата със себе си.Борбата , в която победата е много трудно постижима понякога, просто защото сме емоционални, несъвършени същества и се случва да падаме в опитите си да преборим слабостите си...Именно слабостите...с тях е най-голямата борба..тези, които ни дърпат назад и които те карат да се въртиш в порочния кръг на хаоса и безметежното пътуване по главен път "Безсмислие"...Хаос, хаос, ама да го овладеем ще е най-добре...а можем ли?
 Колко сила е нужна, за да се изправиш пред себе си и да си кажеш-преди всичко трябва да преборя себе си и тогава да се отправям към звездите.? Мисля, че е нужна изключителна воля, мотивация....сила...да си забраниш нещо, което знаеш, че няма да донесе нищо добро, но все пак те човърка късно нощем, като трънче в пръста...
 И все пак е възможно да направим едно от най-трудните неща-да се преборим със себе си, с призраците от миналото и да прегърнем настоящето. Нещата около нас няма да се променят, просто ние ще ги приемаме по друг начин. Една поставена цел и желанието да я постигнеш, но наистина желание..да го усещаш отвътре , да те кара да се чувстваш пълен с енергия ...
 Дайте малко пауза и нека си поставим целта да се преборим със себе си, да запазим това, кеото имаме и обичаме и да се опитаме да го подобрим. Нека преборим нашата мания да приемаме хубавите неща като даденост точно няколко дни след като са ни се случили...какво се случва като след миг цветното става сиво...да се огледаме за щастието около себе си, усмивката на приятелите, красивите цветя, светлините на старопрестолен град...цветът не е само черен, нито сив...да не забравяме, че в белият цвят се крият всички цветове на дъгата...Може би не можем да променим света така, но можем да променим нашия собствен свят...като се преборим със себе си...
 Когато се бориш с другите за нещо важно, нещо ценно смелостта някак те окрилява, а когато трябва да се пребориш със себе си...страхът сякаш се съживява и става все по-голям и по-голям, но не е непреодолим...ние не сме непреодлими за самите себе си...можем да бъдем такива каквито искаме. Зависи от нас , от това колко силно го искаме...животът е горчиво-сладък, но всеки привкус е толкова различен и толкова...очакващ нашите малки-големи, велики борби със себе си :)



Тагове:   НАС,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: garmoshka
Категория: Поезия
Прочетен: 410166
Постинги: 126
Коментари: 87
Гласове: 334
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031