Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2010 15:59 - За възрастния 1+1=2, а за детето 1+1 е поне два свята, за които да си фантазира!
Автор: garmoshka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3191 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 18.05.2010 16:07



“СВЕТЪТ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДЕТЕТО В МЕН”

 

или светът събран в едно шоколадово яйце с играчка…

 

 

Казват, че животът е игра, в която или излизаш победител или просто се губиш между редовете на хиляди други животи, страхуващ се да поемеш риска за решаващ удар, печеливша „точка”…Винаги изглежда толкова сложно, или поне ние си усложняваме нещата дотам, че да си кажем-„Край, няма изход” от даден проблем и в следващите няколко часа, дни и месеци се самосъжаляваме без да виждаме, че проблемът е в липсата ни на воля …или може би фантазия…А замисляли ли сте се , че има възможност всеки проблем да изглежда смешен като клоун с голям червен нос и не горчив, а сладко-кисел като вишнева бонбонка? И знам, че повечето от вас ще кажат, че такова нещо няма как да стане…че към всеки проблем трябва да се подхожда рационално, с необходимата сериозност и задълбоченост…но аз си мисля за един розов свят, където облаците са от захарен памук, няма завист и злоба, а усмивките са най-невинните и красиви вълшебства- става дума за света видян през детето, което живее във всеки от нас и, което трябва да пазим с необходимата грижа и любов, за да открием колко различно могат да се случват нещата около нас…Вдъхновението е в малките неща…като едно шоколадово яйце с играчка например…

 

 Прекарала цял ден на лекции, забързана сред букви, сътворяващи задълбочени правни мисли открих красотата в един супермаркет, на един рафт, сякаш скрит от лавиците със списания, безалкохлни и меденки с изтекъл срок на годност…. На най-долния рафт седеше моето детство, детето в мен ми махаше, притегляше всяка моя мисъл, изпълваше целият магазин със странна светлина-моята детска радост! Взех яйцето и в този миг сякаш всичко около мен стана като от шоколад, бял, черен, посипан със захар и ухаещ на мечти… Хората, допреди секунда спорещи за това колко лева са им  останали и какво могат да вземат , изведнъж се превърнаха в светли лица, от които лъхаше само топлина и доброта. От устните им излизаха не крясъци, а песни, акомпанирани от тих китарен звук…По лавиците танцуваха малки бели принцеси, които мечтаеха за приказен бал с Принца от техните мечти..и всички те ми се усмихваха, за да ме приветстват там, където винаги имах място-в свят наречен Детство…И това беше светът, в който галактиката наистина беше от мляко, в което всяка сутрин можеш да плуваш сред мечтите за щастие и любов, а златните къдрици да рисуват магическия път на добротата…

 

 Знаете ли кое е най-хубавото? В този свят всички са приятели…не се нараняват, няма злоба, завист, страх, неувереност, които правят заобикалящия ни свят толкова сив и еднообразен…Това е магия, сътворена от звънък детски смях и единственото, което се протяга към теб са стотици детски ръце, които с нежен допир те карат да забравиш за неприятностите…или просто ти показват, че проблемите са гадното рициново масло, което трябва да изядеш на закуска, за да си здрав, но после го забравяш и отиваш да играеш с другите от бандата…сред пепеливи пътеки, но в този миг най-прекрасните алеи, защото си с приятелите си и споделяте най-голямото си богатство-детството!

 

 И всичко това за няколко мига в супермаркета-мигове, които ми показаха, че детето в мен е това, което ми показва пътя…пътят, който сама градя, пълен с бонбонени дървета, шоколадови улици и смях идващ от всеки отворен прозорец…миризма на опечен сладкиш, който неизменно трябва да излапаш преди да избягаш навън и една доза повече фантазия, която ми помага да нарисувам една различна картина от чувства, емоции –сълзи, на разочарование, които в следващия миг се превръщат в широка усмивка предизвикана от топлото слънце.

 

 

  А вечерта, изпила горещата чаша топло мляко с мед, ще прегърна плюшеното мече, което ме пази да не изляза от шоколадовия свят на децата. И една звезда ще ми намигне с думите-„За възрастните 1+1=2, но за теб 1+1 са поне два свята, за които да мечтаеш сега” Спи дете, спи…


Творбата участва в предизвикателството на Пламен Петров под надслов Светът през очите на детето в мен: http://blogatstvo.com/top/june-1st/
Това са линковете към творбите на останалите участници:
 

Светът през погледа на детето в мен – от Нина Николаева

Светът през очите на детето в мен – от Илиана

Радислав Кондаков http://www.pisalka.net/?p=381





 









Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - :)
19.05.2010 20:39
"Къде са ми детските книжки........ къде е момчешката дързост ......" Мечтите..... те ни правя това което сме, дават ни сили да вървим напред и нагоре, да докоснем звездите, да станем големи, а като станем , забравяме, "деца че сме били" забравяме от къде сме тръгнали и затова забравяме накъде вървим и се загубваме в големия и объркан свят наречен живот :)
Много е сладко, искам и аз едно мляко, но с шоколад :) Успех
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: garmoshka
Категория: Поезия
Прочетен: 410173
Постинги: 126
Коментари: 87
Гласове: 334
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031