-Много харесвам това място-каза тя. Токова е уютно, кара те да се чувстваш като у дома си. Жужукането на толкова много гласове в един миг се превръща в нежна симфония, която гали слуха и успокоява. Мога да прекарам часове тук, загледана в минаващите хора, забързани към близки и далечни цели…Хм, странно е как едно заведение може да постигне това…

 Странно, но факт-кафенето, носещо непретенциозното име „  Златен залез”  внасяше в живота на посетителите му букет от разноцветни емоции. То бе свидетел на срещи и раздели, усмивки и сълзи, а колко мечти бе приютило…сигурно няма толкова голямо число, затова ще се задоволим с …безброй. Не, „Златен залез” не беше нещо величествено и кичозно..То беше скромно място, където всеки можеше да намери нужните му мигове на усамотение или спокойни разговори с приятели.С изглед към главната улица,  малкото кафене играеше ролята на пристан за изморените души на хората от градчето. Шумът от кафе и устните, които го отпиваха, жадуващи любов, рисуваха една магична атмосфера, която спираше дъха...

   -  Ти какво мислиш? –попита замечтано момичето събеседника си-стар неин познайник, с който обичаше да разговаря за нещата от живота и живота от нещата.

 Но не последва отговор…Момчето сякаш не беше тук, мислите му препускаха в друга посока…
  - Хей, Докторе, на теб говоря…Къде се отнесе пак?

Този опит да привлече вниманието на момчето беше успешен….Замаяно, почти като насън то отговори с нещо от сорта на”Мммда, да..да..така е”, сякаш не знаеше с какво се съгласява.
 - За какво мислиш? Какво успя да отвлече така вниманието ти?

 Момчето, известно още с прозвището”Доктора”, както ви стана известно вече, подаде едно малко бяло листче –сутрешното късметче, което даваха в „Златен залез”, като придружител на топлата чаша горещ шоколад…

 Момичето разгърна причината за разсеяността на събеседника й-"Любовта е единственото разумно и задоволително обяснение на смисъла на човешкото съществуване" Ерих Фром- със ситни букви бе изрисувно на тънкия пласт хартия…
  -  Много хубави думи наистина…толкова истина само в едно изречение. Любовта…хм…Любовта е светлината, която променя човека към добро, която го окрилява. Тя те кара да мечтаеш, да виждаш слънцето в студена утрин. Любовта придава магическия блясък на очите, които заразяват хората с усмивка и добро настроение. Тя, когато е истинска, отрича егоизма и колкото повече се раздаваш за хората, които обичаш, толкова по-добре се чувстваш, защото именно в това е нейния смисъл-да даряваш щастие, топлина и усмивки ;-) Затова наистина ЛюБОВТА Е, винаги, когато се огледаме около себе си, в дребните неща :) Любовта няма щастлив край, защото тя никога не свършва. Разумно или не, задоволително или не толкова, няма значение-важното е да я пазим в нас и да я споделяме с другите, да намираме смисъла в нея и в нейно име да посяваме семената на вярата, че светът е прекрасен и всеки един от нас притежава силата, с която да преоткрие себе си. А именно-силата на Любовта:)
  - Да...Пак ме вкара в размисли... :)Всъщност нали знаеш , че човек, който не е обичал, напразно е дошъл на този свят, напразно е живял...И аз не виждам смисъл в живота извън любовта, без значение под каква форма се проявява - дали ще е обич, дали ще е приятелство, дали ще е към нещо различно от човек...Но магията... магията...... Тя е тази, която ти дава сила да живееш истински и пълноценно...Може би тя е най-големия двигател..Не мислиш ли?
   -  Напълно съм съгласна с теб... Това, което ти дава любовта, независимо дали отправена до приятели, любим човек и пр. , омагьосва от само себе си...Това е смисъла..да не спираме да Я търсим... Любовта, която променя съдби, чупи окови и събужда заспалите сърца...Прав си, че е най-големият двигател-нима не правим всичко от любов и нима това не ни зарежда с Магията :) Точно така става..дори и да не го осъзнаваме понякога..
Понякога пътят е стръмен, с много бодли по пътя, но има ли я Магията, има ли я Любовта нещата изглеждат по-светли..най-важното е-имат смисъл…И така, скъпи ми приятелю,  сам виждаш, че тази тема няма изчерпване-за нея винаги можем да кажем нещо ново, да споделим нещо свидно , защото любовта ни зарежда всеки ден- крие се в усмивката любим човек, в невинните детски очи, в топлото "здравей", казано от приятел......Затова продължаваме да се борим, да катерим върхове и да се будим всеки ден с усмивка...
   В този миг от съседната маса се разнесе звънкият смях на красиво момиче -щастието бе огряло лицето и, а на устните й беше кацнала прелестна усмивка….Това се дължеше на поредното късметче ….На него пишеше просто”Любов „

Прекрасно е това, което си написала.
Спокойна нощ! Усмивки:))))

Благодаря ти, спокойна нощ и на теб :)))

Не просто любов, а ЛЮБОВ... и колкото просто да звучи тая дума, смисълът скрит зад буквите й далеч не е прост. Всъщност той не е и сложен. Смисълът е елементарен... но рядко успяваме да го видим...
И дай боже на всеки от нас, докоснат от "просто любов" по една широка усмивка!
И най-вече на теб, Марго! :)

Док.