Всеки знае, че с настъпването на зимата идват и най-чаканите празници в годината-Коледа и нова година. Дните, в които , сякаш подтикнати от невидима сила, започваме да вярваме в доброто, красотата и нещата, в които не намираме логично обяснения-така наречените чудеса. Снегът  покрива всичко с бялата си пелерина и създава невероятна зимна приказка. Малките снежинки, като бели принцеси танцуват танци от коледен сън, а децата заспиват с мисълта как добрият старец дядо Коледа ще им подари жадуваният подарък.

 Така е по принцип, но от всяко правило си има и изключения.Едно такова беше и Надя. Младо, хубаво момиче, което мечтаеше без да спира, вярваше в мечтите си и беше сигурна, че един ден ще срещне „принца на бял кон”, за който всеки и казваше, че не съществува. Тя беше като пролетно кокиче, което подава нежната си бяла корона над пръстта и си мисли, че всъщност владее света, когато все още топлината на пролетта не е отворила обятията си за нов живот. Постепенно годините минаваха, а Надя получаваше все повече аргументи за това, че всъщност животът не е това, за което си бе мечтала.Някои от така наречените й „приятели” я предадоха и нараниха, въпреки многото и усилия понякога това, за което се бореше се изплъзваше от пръстите и за секунда. Един от тези, които я накараха да разклати дворецът на мечтите си беше Крис. Той съвсем не беше това, за което тя беше мечтала, но въпреки това в него имаше нещо специално, което тя не можеше да обясни. Бяха съученици, може да се каже бунтарите на класа си -не споделяха мнението на почти целия клас, не слушаха чалга, а представата им за прекрасно изкарано време беше разходка сред природата. И така , може би поради тези причини, или поради факта, че Надя беше много чувствителна и бързо се привързваше тя се привърза към Крис и в един момент разбра, че не може без него. От този миг сякаш започна омагьосания кръг, в който тя се въртеше толкова години. Не разбра как с всяка изминала година все повече затъва в неговите егоистични представи за света и променя себе си, докато един ден съвсем се беше изгубила. Не знаеше коя е, какво иска …и въпреки, че започна малко по малко да осъзнава пагубното влияние на Крис върху себе си Надя не можеше да направи нищо, за да го спре, да спре да я моделира по свой образ и подобие. Не можеше…или не искаше. Годините минаваха-Крис и Надя завършиха училище, започнаха да учат в  университет. Те не затвориха страницата на общуването си след завършване на гимназията, напротив, сближиха се още повече. Наглед в това нямаше нищо лошо, но в  действителност, колкото повече Надя се привързваше към Крис той толкова повече се държеше с нея сякаш е нещо дадено и никога няма да си отиде, саркастичните забележки не спираха, Надя беше пренебрегвана поради най-нелепите причини от човека, на който държеше толкова много…Това толкова много я нараняваше, че всяка вечер тя си лягаше със свито от болка сърце, сърце, което имаше нужда от мъничко топлина и нежност, а вместо това получаваше само хлад.. В миговете, когато Крис решеше да се държи добре Надя смяташе, че може би нещата ще се променят, че той ще се промени, но не ставаше така…

 Така след много години на агония Надя стигна дъното. Промени се, все повече обичаше да си говори със самотата в сърцето си , усмивките  бяха на лицето й , за да скрият тежестта в гърдите й. От едно мечтателно, романтично и оптимистично момиче Надя се превърна в тъжно, линеещо подобие на предишното си Аз. Така , осъзнавайки колко зле се чувства и как вече не може да даде нищо от сърцето си на Крис, просто защото той го беше счупил на хиляди парчета, които горещите й сълзи отмиха, тя реши да събере всичката останала й сила и да потърси изход от мрака, да изгони самотата и да потърси онази истинска усмивка, която винаги грееше на лицето й.

 С такива мисли Надя реши да посрещнете новата 2010 година. Беше й трудно, не един път се разколебаваше, но знаеше, че решението, което бе взела е правилно. В сърцето й вече не можеше да има следа от Крис, момчето, което постави една невидима пелерина на забрава върху живота й, който беше в разцвета си. Та нея я чакаха толкова светли утрини, толкова слънчеви дни и безброй мечти. Вече не можеше да ги пренебрегва. Трябваше да събуди заспалата й същност, за която Надя се надяваше да не е заспала вечен сън.

 Удари 00.00 часа, настъпи новата 2010 година, Надя беше сред семейството си, което толкова много обичаше и което също така даваше всичко за нея. За първи път от много години Надя се чувстваше някак…весела. Чувстваше странно трептене в гърдите си, радост може би? Искаше просто да прегърне родителите и сестра си и да им даде всичката си обич. Тя усети, че е дошъл моментът да започне годината на чисто, усети, че беше време да пусне Крис да си отиде, да го освободи от мислите си и да продължи напред, като затвори тази страница от живота си, която дълго бе останала недовършена.

И за да даде облик на това свое сбогуване с Крис, Надя реши да напише едно писмо до него, което може би щеше да изгори, да накъса на хиляди парченца може би, но с него щеше да си отиде и Крис. И така след толкова много години тя беше събрала силата да напише следното:

Здравей, Крис…

Вероятно не очакваш това от мен, но мисля, че  дойде времето, в което ще трябва да разбереш какво чувствам и мисля аз, защото твърде дълго тези мисли и чувства оставаха в моето съзнание. Споделях ги само на самотата,с  която станахме толкова добри приятелки, че не си представях, че някога ще си отиде. Спомняш ли как се запознахме, на първия учебен ден-беше странна случка. Ти видя, че съм уплашена, не познавах никого, пред мен се откриваше един цял непознат свят, в който с такава плаха стъпка аз пристъпих. Тогава ти ме упъти и не знам как, но разбрах, че ти скоро няма да излезеш от живота ми и няма да сме просто съученици, които изгубват следите си след завършването на гимназията. Оказах се права…Ти навлезе в живота ми бавно, постепенно, но затова пък здраво пусна корените на егоизма си в мен докато един ден не искаше да ме делиш с никой, Аз почти нямах приятели, изгубих собствената си личност и станах твое подобие. Страхът, че мога да остана сама не ми даваше да прозра какво всъщност се случва, но това вече свърши…

Дойде моментът в който ти казвам-Сбогом, Крис! Сбогом на всичко, което беше ти за мен. Прощавам ти за всичко..прощавам ти за това, че толкова дълго време аз си мислех, че сърцето ми вече никога няма да е цяло. Прощавам ти обидите и пренебреженията, прощавам ти и искам да си отидеш..Спри да ме търсиш, спри да се опитваш да ме върнеш назад, защото няма да успееш. Сега знам, че имам силата и волята да устоя на всичко това и ти няма да ме засмучеш в този омагьосан кръг отново. Стоях от тъмната страна достатъчно, аз жадувам за слънцето, искам да мечтая, да повярвам отново, че онази чиста и вечна любов съществува…

Грижи се за себе си и нека всяка цел, която си поставиш да изпълниш с лекота…

Сбогом, Крис! Сбогом, мое минало , моя студена , пронизваща нощ!

Надя 

 Надя, никога не се беше чувствала толкова изтощена, но и същевременно облекчена. Сякаш огромен камък беше паднал от гърдите й. Усещаше как с всяка изминала минута се чувстваше все по-спокойна и уверена. Вече знаеше, че ще успее да продължи.

В този миг тя се обърна към малкия прозорец и това, която видя толкова сгря сърцето й, че тази картина щеше да се запечата в съзнанието й завинаги. Навън се съмваше,а раждащото се слънце рисуваше небето в невероятни багри от оранжеви, жълти и виолетови краски. Тя открехна прозореца и в стаята се понесе полъха на един нов живот, на надежда за едно ново начало.Надя вдиша животворното дихание  и единственото, което успя да изрече беше „ Здравей, мое утро! „

 

Интересна интерпретация! Вероятно пишете за самата себе си. Не търсете вината, че сте нещастна, в някого другиго, който отдавна вероятно не допускате до вас. Търсете я там вътре, дълбоко в себе си и в несподелените мисли и чувства, защото в основата на всичко стоите самата вие. Успех в новата година и не се прощавайте повече с никого :)

Скъпа приятелко,
какъв силен и съкровен израз на изстрадани истини!
Желая ти успешно ново начало, оптимизъм и сили! :)