Постинг
23.05.2009 15:42 -
Метаморфоза
Нощта е тъмна-играе си със самотата.
Поглеждам към звездите-
виждам бледа сянка на предишно "аз".
"Аз", което казва сбогом,
"аз", което вече мечтае само да лети,
"аз", което крещи в безнадеждни дни.
Сълзи в очите се стопяват-
изведнъж превръщат се в бучки лед-
студени, чисти, влудяващо сами...
Пулсиращият живот във вените
поема по незнайни пътеки-
страшни, опасни, по които може би
не остават никакви следи...
Не плача, не мога, не искам-просто боли...
Нощта е тъмна-играе си с празнотата.
Вятарът студен приспива обич-
така отчайващо дълбока...
Високо в небето звездите угасват,
а две ледени очи остават все така-
влудяващо сами...
Поглеждам към звездите-
виждам бледа сянка на предишно "аз".
"Аз", което казва сбогом,
"аз", което вече мечтае само да лети,
"аз", което крещи в безнадеждни дни.
Сълзи в очите се стопяват-
изведнъж превръщат се в бучки лед-
студени, чисти, влудяващо сами...
Пулсиращият живот във вените
поема по незнайни пътеки-
страшни, опасни, по които може би
не остават никакви следи...
Не плача, не мога, не искам-просто боли...
Нощта е тъмна-играе си с празнотата.
Вятарът студен приспива обич-
така отчайващо дълбока...
Високо в небето звездите угасват,
а две ледени очи остават все така-
влудяващо сами...
Няма коментари
