Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2017 23:28 - „Интерстелар“ – как да предадем Вселената си
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 8369 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   image       

Човечеството загива, последните запаси от храна са на привършване, Земята умира. Какво да правим? Да се борим за Вселената, която ни принадлежи или да я напуснем, сякаш е просто хотел, в който сме останали за кратко. „Интерстелар“ ни накара да направим второто.

Не трябва да спасим планетата си, а да я напуснем – това беше болното вярване на всички герои във филма. Никой не се интересуваше от Земята, нито от слънчевата системата. Нашите морета, гори и въздух. Нашето слънце, нашите комети, нашият мрак. Нашата същност. Всичко това беше захвърлено на боклука. За всеки човек в този свят, Земята беше просто ресурс и те бяха готови да я заменят за всяка евтина имитация, без да поглеждат назад. Черен ритуал и чудовищен цинизъм беше сцената, когато на влизане в червейната дупка, прозвуча репликата „Готови ли сте да се сбогувате със Слънчевата система и с галактиката ни?“. Не чух никой да пищи „Неее“.

Чудовищно гнусен беше и начинът, по който възнамеряваха да спасят човечеството. Замразени ембриони, пренесени в друга галактика, където да създадат нова колония. Не. Ние имаме достойнство и отказваме да оцелеем така.

Но да продължим към другото измерение. Поредица от зловещи, нечовешки планети и болестотворни игри с времето. Прекрасно. Защо просто не обезглавиха петел и не нарисуваха пентаграм на пода на кораба. Щеше да отнеме по-малко време а и е по-деликатно. А докато се носехме от един празен свят към друг, героите градяха философията си за живота, уверено приближавайки се към духовната смърт:

Деветдесет процента честност. Свят на полуистини и тоталното отсъствие на абсолюти и то с довода, че емоционалните същества не винаги приемат истината добре. Чудите се как да унищожите света? Вече имате рецептата.

Любовта е реална величина. Отлично замаскирано. Привидно това е положително твърдение, което показва, че любовта е толкова велика, че дори науката я приема за реална величина. Хммм. Първо, науката не е в позиция да приема любовта. Второ, всички величини подлежат на манипулация. Да кажеш че любовта е от ранга на времето или гравитацията е върховно унижение за нея и абсолютна лъжа. Любовта не е величина. Тя е първоизточникът на всички величини и е отвъд всяка една от тях. Да твърдиш, че любовта е реална величина, е като да наречеш свободата „стока с изключително висока стойност“.

Човекът не е достатъчно себеотрицателен, за да спаси човечеството вместо себе си и тези, които обича. Да, това е проблемът на хората. Че не са достатъчно себеотрицателни. Все пак дори и в този момент е възможно цял един процент от населението да може да каже „Аз“. Но все пак да не бъдем негативни. Едва ли има толкова много егоисти. Както каза старият Бранд, трябва да мислим като вид, а не като индивиди. Естествено. Цялата човешка еволюция ни е довела до етап, в който гнусния червей да реши, че трябва да бъдем стадо. Такова нищожество е недостойно за смачкване.

Трябва да еволюираме отвъд четвъртото измерение? Така ли? Хората живеят във времето. Вече сме живели извън него. Създавали сме светове без време. Изживявали сме хиляди неща „по-стари“ от времето. Сега сме тук, за да изживеем него. Еволюцията ни води във времето, а не отвъд него. Идеята за безвременния човек, е идея за същество, което вече не е човек.

И сякаш не беше достатъчно ужасна мисълта, че извънземните са дошли да ни спасят, се оказа, че това всъщност са хората от бъдещето. Хора, които разсъждават в пет измерения, НО… не могат да изпитват любов. Да, светът ще умре, а ние ще наречем това прогрес. Колко жалко, че още не сме достигнали този етап.

    image

Освен ужасяващите мотиви, в „Интерстелар“ присъстваше и класическата форма на жалкарщина – героите.

Купър беше типичния Джон. Спасителят на хората, за когото всички трябва да плачат. И като всеки друг Джон, той не пропусна нито една възможност да бъде жалък. Разсъжденията му бяха плачевни. Той очакваше великите учени да спасят света, но презираше фермерството. Имайки предвид, че цялата човешка цивилизация се основава на факта, че някой се е сетил да сади, човек на науката не може да си позволи да заеме толкова малоумна позиция.

Отношенията му с Мърф също бяха противни. Той вярваше, че съществува само като спомен за децата си и че е само призрак в бъдещето на дъщеря си. Още тук стана ясно, че Купър не може да изпитва любов и следователно цялата му драма е безсмислена. Все пак той затвърди първите впечатления, когато обясни, че тъй като иска децата му да растат спокойни, не им е казал, че светът умира. Това е важното – да отгледаш кукли в аквариум вместо личности с гръбнак.

Купър непрекъснато се държеше така, сякаш робота е живо създание. Това е купчина метал, глупако. Не е човешко същество. И да, знам, че за някой като теб, който е напълно мъртъв, е трудно да направи разликата, но това не е мой проблем.

И като че ли два часа на противня не му бяха стигнали, той не нададе вик на ужас и възмущение, когато му предложиха да живее в имитация на собствения му дом на Земята. Той прие фалшивия дубликат на най-истинското нещо в живота си на драго сърце, завършвайки образа си на същество, което е само сянка на собствения си замисъл.

Както всички други, Купър лъжеше непрекъснато, следвайки смъртоносната доктрина на деветдесетте процента истина. Накрая успя да се сети, че Бранд е тази, която трябва да отиде на последната планета, но пък беше прекалено банално, за да му спечели точка.

Бранд се опита да бъде яка, но за съжаление бе засенчена от мизерията на всички останали. Макар и да твърдеше, че е последвала любовта на другия край на света, присъствието ѝ беше вяло и незначително.

Мърф. След всичко, което бяха преживели, тя наистина ли каза на баща си, че не трябва да я гледа как умира, защото тя си има деца, които да го направят вместо него?! Последната капка слуз, която преля чашата.

Ман. Как иначе да се казва най-долния предател, ако не „човек“. Беше симпатично как се опитаха да извъртят ситуацията, показвайки Ман като воден от егоистични желания. Всъщност той беше тоталния алтруист и точно това го превърна в чудовище. Нищо не е толкова ужасно, колкото човек, воден от вярата, че прави нещата не за себе си, а за останалите.

„Интерстелар“ е пътешествието на човечеството към смъртта. И като всички такива пътешествия, то завърши с оцеляване и евтино щастие.

http://absolutnite.com/index.php/bg/2017/06/21/
interstelar-kak-da-predadem-vselenata-si/


image

" Когато обществото достигне етап, в който имуществото дава ранга, където богатството се превръща в единствения източник на добродетел, когато страстта е единствената връзка между мъжа и жената, лъжата е източник на успех в живота, секса е единственото средство за наслада, и когато външните капани - илюминации- се бъркат, с вътрешната религия... тогава ние сме в Кали Юга-Тъмната Епоха."

- Вишну Пурана

image

Истинското ми аз броди другаде, далеч от тук.
Скита, стрелва се невидимо, и няма нищо общо
с живота ми(тук).

- Руми



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684815
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031