"Любовта изпълва всичко.Тя не може да бъде желана, защото сама по себе си представлява крайната цел.Не може да предава, защото няма нищо общо с притежанието.Не може да бъде държана в затвор, защото е като река и ще прелее.
   В края на краищата какво е щастието?
   Любов, казват ми.Ала любовта никога не носи щастие.Тъкмо обратното, свързана е с тъга, прилича на бойно поле, представлява много безсънни нощи, в които си задаваме въпроса дали постъпваме правилно.Истинската любов е екстаз и агония."
                                                                                 "Вещицата от Портобело"
                                                                                                Паулу Коелю
                                                                                                                                            
   Не съм първият нито последният човек, който разсъждава над тази тема-темата за Любовта.Достигала съм до толкова много изводи-че тя е най-великото чувство, че само те кара да страдаш, че понякога толкова боли от нея, че ти се иска да изстръгнеш сърцето си, за да не усещаш вече нищо.Всички те са идвали поради различни обстоятелства-гняв, еуфория,"екстаз и агония".Но  в крайна сметка всико се върти около любовта.Страдаш заради НЕЯ, летиш заради НЕЯ, пишеш заради НЕЯ:)Така е, защото тя е навсякъде около нас, необходима ни е като въздуха, който дишаме иначе ще започнем мъчително да се задушаваме.И защо?Защото само при мисълта, че можем да изгубим и малко любов изпадаме в паника от тъмнината, страх ни е от самотата, от това, че няма да има на кого да се облегнем, да поплачем на нечие рамо или да крещим от радост с някой друг.И това е най-нормалното нещо.
   Това, което не трябва да правим е да съжаляваме, че сме обичали някой, пък дори и неотговорил на чувствата ни така,  както бихме искали.Казвам както бихме искали, защото енергията на любовта никога не се губи и когато даваш любов тя ще ти се върне пък дори и оттам, от където най-малко очакваш.И тогава душите, които не са намирали мястото си, било им е трудно да летят ликуват, защото осъзнават, че смисъла не се е загубил.А смисълът е, че Любовта Е....Да, любовта Е:) Тя е тук и сега, както всички ние и както незнаем какво ще се случи утре и не можем да променим миналото, така и незнаем утре къде ще открием любов, затова тя е тук и сега-в сърцето и душата ти.Просто обичай, не се мъчи да разбереш защо обичаш някой. Кажи си"Незнам и не ме интересува", няма нужда да търсиш обяснение.Любовта не е теорема, няма начало и край, но има натояще:)Бъди щастлив от това, че обичаш и когато някой ти каже "Научи ме да обичам", просто му кажи да слуша сърцето си, защото човек не се УЧИ  да обича, той просто го прави, защото е втъкано в него.
   Сигурно ти се е случвало да си разочарован от някого когото обичаш, до такава степен, че да си мислиш, че го мразиш, но точно тогава го обичаш с най-голяма сила-тогава любовта прелива отвъд границите, в които си я поставил с оглед на това как ще те възприеме обществото ако направиш нещо, което ти диктува сърцето в точно определен момент.Но когато си разочарован блъскаш, крещиш, плачеш-нещо, което не би напарвил ако си безразличен или мразиш:)
   Също така не мисли, че единствено когато изразяваш любовта си с думи тогава човекът отсреща разбира за какво става дума.Съвсем не.Когато обичаш някого му го показваш непрекъснато-с жестове, погледи, с всеки твой дъх.И то не може да остане скрито.
   Бъди щастлив, че обичаш, защото по този начин най-голямата магия преминава през теб.Знай, че твоята любов е породила любов и в  отсрещната страна, независимо точно каква.Никога не знаеш в точно кой момент този, за който мечтаеш ще те погледне и ще разбере, че това, което е търсил е било тук през цялото време, като Любовта:)
    Защото Любовта Е.....и никога няма да престане да бъде:)

Докато четох прекрасния ти, вдъхновяващ разказ, мила приятелко, по някаква странна случайност звучеше песента на Annie Lennox - Miracle Of Love. Толкова добре си паснаха думите с музиката! Сякаш нарочно някой беше съставил сценария,...а не бях аз. Просто се получи.
Разказът ти е като глътка свеж въздух, като вик - да пребъде любовта!.. Благодаря ти,че споделяш напълно верните си,също и според мен, разсъждения! За мен,а вярвам и за мнозината, които ще прочетат разказа, е удоволствие да се докоснем до любовта, описана и обяснена от теб по този оптимизиращ начин!

blagodarq ti, kriska:)))ako postoqnno sujalqvame 4e nqkoi ne ni e obi4al, nqma da ni ostane vreme da obi4ame, a tova e nai-stra6noto, koeto moje da ni se slu4i.obi4am te mnogo, mila priqtelko:)

Взаимно е! :)