Постинг
26.04.2008 19:04 -
Нощна разходка
Автор: garmoshka
Категория: Други
Прочетен: 2051 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2008 19:05
Прочетен: 2051 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 26.04.2008 19:05
Поглеждам през малкия замъглен прозорец,
Плаха, незнаеща, търсеща онзи светлина,
Която стопля душата и през най-мразовита нощ.
Пред погледа ми изгря палитра от различни цветове,
А редом с тях компания им правят безброй светлини-
Като хиляди слънца, като малки сияещи звезди.
Излязох, за да се докосна до тази магия,
Тръгнах по сивата улица,сгушена в мечтите си-
За разлика от нея-шарени и ....само мои
Минавах по един и същи път,
Но сякаш сега го виждах за първи път,
Не толкова скучен и мрачен.
Покрай мен минаваха много хора,
Но сякаш бях сама сред всички,
Сякаш откривах света отново.
От някъде дочух песен на китара,
Най-хубавата музика, която чувах,
И, която преди отминавах.
Неусетно прекосих още много улици,
Още много хора се плъзнаха пред погледа ми.
Спрях и се обърнах, за да видя от къде дойдох.
А зад мен се откри прелестна картина-
Всички светлини се бяха събарали,
Сякаш , за да осветяват пътя ми.
Бяха вплели лъчите си в един,
Исках да погълна цялата светлина,
Но се изплаших, че ще умра от щастие.
Точно тогава сред всички тях аз видях нея-
Моята светлина-тази, която блестеше най-ярко.
Почувствах се малка и ефирна, почувствах се щастлива.
И сега когато погледна през малкия прозорец
Няма да се страхувам, няма да я търся,
Защото тя ще е там, да ми посочва пътя....моя път
Плаха, незнаеща, търсеща онзи светлина,
Която стопля душата и през най-мразовита нощ.
Пред погледа ми изгря палитра от различни цветове,
А редом с тях компания им правят безброй светлини-
Като хиляди слънца, като малки сияещи звезди.
Излязох, за да се докосна до тази магия,
Тръгнах по сивата улица,сгушена в мечтите си-
За разлика от нея-шарени и ....само мои
Минавах по един и същи път,
Но сякаш сега го виждах за първи път,
Не толкова скучен и мрачен.
Покрай мен минаваха много хора,
Но сякаш бях сама сред всички,
Сякаш откривах света отново.
От някъде дочух песен на китара,
Най-хубавата музика, която чувах,
И, която преди отминавах.
Неусетно прекосих още много улици,
Още много хора се плъзнаха пред погледа ми.
Спрях и се обърнах, за да видя от къде дойдох.
А зад мен се откри прелестна картина-
Всички светлини се бяха събарали,
Сякаш , за да осветяват пътя ми.
Бяха вплели лъчите си в един,
Исках да погълна цялата светлина,
Но се изплаших, че ще умра от щастие.
Точно тогава сред всички тях аз видях нея-
Моята светлина-тази, която блестеше най-ярко.
Почувствах се малка и ефирна, почувствах се щастлива.
И сега когато погледна през малкия прозорец
Няма да се страхувам, няма да я търся,
Защото тя ще е там, да ми посочва пътя....моя път
