Постинг
23.04.2008 00:20 -
Не разбираш...
Седя на терасата, а от очите ми се стича поток от сълзи, толкова са много, че вече не ги усещам, сякаш са част от мен, като въздуха, който дишам...Усещам как все повече ми е трудно да дишам, болката в гърдите ми е толкова силна, чувствам я като буца заседнала някъде там, между сърцето и душата ми.Защо всичко става така?Не разбирам как всички са толкова сигурни какво изпитвам аз, какво е добро за мен, кой ме погубва и кой не.Не съм ли аз тази, която го избира?Ако не е така, просто няма смисъл да си бия главата в опити и надежди да направя нещо със себе си и бъдещето си..
И защо каза всички тези неща сега, точно когато съм толкова уязвима и всеки може да ме нарани силно, да остави белег върху мен.Като ще боли да е наведнъж, а?Тъпо!Не те обвиянвам, ти незнаеш какво става вътре в мен, а и аз не можах да ти обясня, просто всичко се сриваше в един миг, като в лавина-в този момент се опитваш макар и с много малка надежда да се бориш за живота си.Не успях да ти кажа, че не си права-че в него има много стойностни неща, че нещата не се гледат само от лошата страна.Защото, кой е само добър днес, или въпроса е всъщност кой е само лош днес-все има и нещо добро....и, моля те позволи ми да знам, че аз съм открила това в него.Ти няма как да го разбереш, отстрани нещата вероятно изглеждат много по-зле отколкото са...
Забрави го ми казваш, иначе никога няма да си с някой, достатъчно беше...Лесно е да го кажеш, дори е лесно и разумът да ти го каже, но се опитай да го обясниш на това, което чувства, там в гърдите, единственето, което никога не спира и ти напомня, че си жив-сърцето.Ако мислиш, че е толкова лесно просто го изстръгни от мен, та да се свършва един път завинаги, така може би ще си по-спокойна, като не чувствам.....Да, знам, че това е твоето мнение, но аз не го споделям, ни най-малко, може би си права за доста неща, но също така не знаеш много, които са истински стойностните...., тези, които остават завинаги и те карат да се чувстваш щастлив, щастлив от това, че си повярвал на нещо, на някого....
Много те е наранявал казваш...та кой не е наранявал в този живот, днес в пумията всеки иска да излезе по-чист от сметището.Всеки е различен, няма еднакви хора, но точно в това е ценното и трудното-да се научиш да ги приемаш такива каквито са-с всичките им недостатъци и добри черти...Не съм забравила нищо казано или направено, но това вече не ме наранява, защото може би съм пораснала и съм разбрала, че детинщините са много тъпа причина да зарежеш някого.Нали?Пък и съгласи се, че е човешко да се греши, а божествено да се прощава.Незнам дали това, че прощавам е проклятие или благословия, но се радвам, че нещата са се случили така, понякога не разбирам защо точно по този начин, но рано или късно всичко се избистря и цялата истина, замисълът на всичко се изправя пред теб.Номера е да го погледнеш в очите, горд от себе си и от това, че не си се предал пред първата пречка или не си простил малка грешка, човешка грешка.Може би точно, защото имаме мозък и мислим грешим най-много, защото понякога от много премисляне съвсем изкривяваме реалността, загубваме обективност.
Все още седя на терасата, докосвам лицето си-мокро и солено от сълзите, които изразиха недоволството и болката ми от това, че не ме разбра, че може би дори и не опита.Но, нищо, аз пак ще опитвам и дано един ден разбереш колко много значи той за мен и как не можеш да заличиш толкова много години ей така, с един замах.Ако ти можеш, браво, спестявай си страдания, но и чувства.Спестявай си болка, но и любов.Спестявай си ....живот!
И защо каза всички тези неща сега, точно когато съм толкова уязвима и всеки може да ме нарани силно, да остави белег върху мен.Като ще боли да е наведнъж, а?Тъпо!Не те обвиянвам, ти незнаеш какво става вътре в мен, а и аз не можах да ти обясня, просто всичко се сриваше в един миг, като в лавина-в този момент се опитваш макар и с много малка надежда да се бориш за живота си.Не успях да ти кажа, че не си права-че в него има много стойностни неща, че нещата не се гледат само от лошата страна.Защото, кой е само добър днес, или въпроса е всъщност кой е само лош днес-все има и нещо добро....и, моля те позволи ми да знам, че аз съм открила това в него.Ти няма как да го разбереш, отстрани нещата вероятно изглеждат много по-зле отколкото са...
Забрави го ми казваш, иначе никога няма да си с някой, достатъчно беше...Лесно е да го кажеш, дори е лесно и разумът да ти го каже, но се опитай да го обясниш на това, което чувства, там в гърдите, единственето, което никога не спира и ти напомня, че си жив-сърцето.Ако мислиш, че е толкова лесно просто го изстръгни от мен, та да се свършва един път завинаги, така може би ще си по-спокойна, като не чувствам.....Да, знам, че това е твоето мнение, но аз не го споделям, ни най-малко, може би си права за доста неща, но също така не знаеш много, които са истински стойностните...., тези, които остават завинаги и те карат да се чувстваш щастлив, щастлив от това, че си повярвал на нещо, на някого....
Много те е наранявал казваш...та кой не е наранявал в този живот, днес в пумията всеки иска да излезе по-чист от сметището.Всеки е различен, няма еднакви хора, но точно в това е ценното и трудното-да се научиш да ги приемаш такива каквито са-с всичките им недостатъци и добри черти...Не съм забравила нищо казано или направено, но това вече не ме наранява, защото може би съм пораснала и съм разбрала, че детинщините са много тъпа причина да зарежеш някого.Нали?Пък и съгласи се, че е човешко да се греши, а божествено да се прощава.Незнам дали това, че прощавам е проклятие или благословия, но се радвам, че нещата са се случили така, понякога не разбирам защо точно по този начин, но рано или късно всичко се избистря и цялата истина, замисълът на всичко се изправя пред теб.Номера е да го погледнеш в очите, горд от себе си и от това, че не си се предал пред първата пречка или не си простил малка грешка, човешка грешка.Може би точно, защото имаме мозък и мислим грешим най-много, защото понякога от много премисляне съвсем изкривяваме реалността, загубваме обективност.
Все още седя на терасата, докосвам лицето си-мокро и солено от сълзите, които изразиха недоволството и болката ми от това, че не ме разбра, че може би дори и не опита.Но, нищо, аз пак ще опитвам и дано един ден разбереш колко много значи той за мен и как не можеш да заличиш толкова много години ей така, с един замах.Ако ти можеш, браво, спестявай си страдания, но и чувства.Спестявай си болка, но и любов.Спестявай си ....живот!
И успя ли да повярваш на този някого?
Или някой застана все пак между вас, по-разбиращ?
Трудно е да успееш да разбереш, кой ти желае добро, и кой иска да изглежда така. Но трябва да си помагаш и сам. Не чакай само на друг.
цитирайИли някой застана все пак между вас, по-разбиращ?
Трудно е да успееш да разбереш, кой ти желае добро, и кой иска да изглежда така. Но трябва да си помагаш и сам. Не чакай само на друг.
