Постинг
29.03.2008 19:27 -
О, мъдри мисли.....в интерсна форма
Знаеш ли
вчера четох в един блог
прощалното писмо
на Габриел Гатсия Маркез
и след това
наистина не съжалих за нищо, което съм казала или направила,
защото е можело никога да не успея да го направя,
защото утре може да не дойде
затова и не съжалявам, че казах на някои хора определни неща
от сърцето ми-
дори се радвам,че ако стане нещо с мен
ще си кажат
тя ме обичаше много
и не се страхуваше от това.
Затова вече казвам всичко-
защото
незнам дали ще имам друга възможност.
Гордея се с това, че обичам много
дори и с това
че съм страдала много
и още страдам, защото това показва,
че съм истински човек, който преживява
своите падежи и възходи.
Животът е твърде кратък, за да съжаляваме за нещо,
а вечността е безкрайна.
Тогава ще има какво да правим-
да не казваме нищо.
Веднъж на последните лекции по КП,когато ти говорих за духовните проститутки каза, че трябвало да си поговорим.
Но е истина-и тези ги има-
духовните проститутки.
Единствената разлика е, че не ги използват физически-
иначе другото е същото
а да-и не им плащат.Какво им плащат-понякога обиди, мъка и понякога им подават късче слънчева светлина,
а сводници колкото искаш,
а измъкването пак е много трудно,
защото трябва да се измъкнеш сам
и да го направиш
твърдо убедено, че го искаш-
докато в един момент може да е късно-
водовъртежа да те замъкне на дъното,
на дъното на собственото ти недоволство
и незнание какво да правиш
и откъде да тръгнеш,за да стигнеш поне до някъде
само не до никъде.
Понякога наистина си мисля, че ще вляза в лудницата
ноооо се оказва, че там се влиза
твърде лесно,
а аз не съм толкова луда за там.
Аз съм си в собствената лудница,
а там е най-страшно-
там лудостта е от щастие при една хубава дума или постъпка, а осмирителната риза и карцерЪТ са една дума казана накриво или ненамерен поглед.
Там вече спасение няма,
не ти предписват лекарства, за да се оправиш.
вчера четох в един блог
прощалното писмо
на Габриел Гатсия Маркез
и след това
наистина не съжалих за нищо, което съм казала или направила,
защото е можело никога да не успея да го направя,
защото утре може да не дойде
затова и не съжалявам, че казах на някои хора определни неща
от сърцето ми-
дори се радвам,че ако стане нещо с мен
ще си кажат
тя ме обичаше много
и не се страхуваше от това.
Затова вече казвам всичко-
защото
незнам дали ще имам друга възможност.
Гордея се с това, че обичам много
дори и с това
че съм страдала много
и още страдам, защото това показва,
че съм истински човек, който преживява
своите падежи и възходи.
Животът е твърде кратък, за да съжаляваме за нещо,
а вечността е безкрайна.
Тогава ще има какво да правим-
да не казваме нищо.
Веднъж на последните лекции по КП,когато ти говорих за духовните проститутки каза, че трябвало да си поговорим.
Но е истина-и тези ги има-
духовните проститутки.
Единствената разлика е, че не ги използват физически-
иначе другото е същото
а да-и не им плащат.Какво им плащат-понякога обиди, мъка и понякога им подават късче слънчева светлина,
а сводници колкото искаш,
а измъкването пак е много трудно,
защото трябва да се измъкнеш сам
и да го направиш
твърдо убедено, че го искаш-
докато в един момент може да е късно-
водовъртежа да те замъкне на дъното,
на дъното на собственото ти недоволство
и незнание какво да правиш
и откъде да тръгнеш,за да стигнеш поне до някъде
само не до никъде.
Понякога наистина си мисля, че ще вляза в лудницата
ноооо се оказва, че там се влиза
твърде лесно,
а аз не съм толкова луда за там.
Аз съм си в собствената лудница,
а там е най-страшно-
там лудостта е от щастие при една хубава дума или постъпка, а осмирителната риза и карцерЪТ са една дума казана накриво или ненамерен поглед.
Там вече спасение няма,
не ти предписват лекарства, за да се оправиш.
