Постинг
27.03.2008 13:20 -
Мелодията на самотата....
Автор: garmoshka
Категория: Други
Прочетен: 1159 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2008 01:25
Прочетен: 1159 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.11.2008 01:25
Тя седеше сама сред купчината спомени,донесли й толкова радост и тъга,карали я да плаче като дете и да крещи от радост.Всеки един значеше толкова много за нея-беше пълен с история, а тя помнеше всяка подробност.Всичко беше толкова тихо,като в бездна.Всичко беше тъмно, а малкото и сърце се пукаше на хиляди парчета.Докато не я чу...
Не знаеше от къде идва, нито защо, но я чуваше толкова ясно, усещаше я почти физически.Тя затвори очи и се заслуша в мелодията-сякаш разказваше за цял един живот,за много трагедии и щастливи дни.И тогава помисли за себе си и за цялата болка и любов, която носеше в сърцето си-нейните най-верни спътници, които винаги и казваха истината,като пианото, което всяка нощ звучеше от някъде.
Изведнъж всичко пред нея оживя-стаята затанцува под звуците на прекрасната мелодия, а малката порцеланова кукла протегна ръката си към нея.Тя се опита да я достигне, но единственото, което направи бе да падне на земята от умора-уморена от чувствата си, от хилядите неказани думи и несподелени желания.Опита се да се усмихне , но вместо усмивка от устните и излезе тих стон, а от очите й закапаха ситни сълзи.
Сърцето й биеше в странна мелодия,ту бързо, ту бавно-щастливо и тъжно, бленуващо и само.Малката стая беше най-пустото нещо в момента за страдащата й душа,оковаваща я .....в спомени.А мелодията звучеше все така нежно и омайно, сякаш за да я извади от тъгата и самотата.
Сълзите не спираха да капят от мечтателните й очи, на пода се беше образувала локва от разбити мечти и увяхнали думи,думи, в които тя беше вложила цялата си любов и нежност, но те бяха забравени толкова бързо и лесно.Кожата й беше станала бяла като слонова кост, а устните до вчера червени като кръв, пълни с живот, бяха постлани с тайнствена сянка, сянка на забвение.Тя вече не знаеше къде е, единственото, което я караше да остане жива бе мелодията, звукът, който и казваше, че светът все още е хубав и слънцето още мечтае да докосне нежното й лице.
Така тя заспа под звуците на тайнствената мелодия, идваща от някъде, специaлно за нея, за да я пази и обгрижва.Покри я като нежен невидим сатен и я приюти в прегръдката си.
Това беше тя-мелодията на самотата....
Не знаеше от къде идва, нито защо, но я чуваше толкова ясно, усещаше я почти физически.Тя затвори очи и се заслуша в мелодията-сякаш разказваше за цял един живот,за много трагедии и щастливи дни.И тогава помисли за себе си и за цялата болка и любов, която носеше в сърцето си-нейните най-верни спътници, които винаги и казваха истината,като пианото, което всяка нощ звучеше от някъде.
Изведнъж всичко пред нея оживя-стаята затанцува под звуците на прекрасната мелодия, а малката порцеланова кукла протегна ръката си към нея.Тя се опита да я достигне, но единственото, което направи бе да падне на земята от умора-уморена от чувствата си, от хилядите неказани думи и несподелени желания.Опита се да се усмихне , но вместо усмивка от устните и излезе тих стон, а от очите й закапаха ситни сълзи.
Сърцето й биеше в странна мелодия,ту бързо, ту бавно-щастливо и тъжно, бленуващо и само.Малката стая беше най-пустото нещо в момента за страдащата й душа,оковаваща я .....в спомени.А мелодията звучеше все така нежно и омайно, сякаш за да я извади от тъгата и самотата.
Сълзите не спираха да капят от мечтателните й очи, на пода се беше образувала локва от разбити мечти и увяхнали думи,думи, в които тя беше вложила цялата си любов и нежност, но те бяха забравени толкова бързо и лесно.Кожата й беше станала бяла като слонова кост, а устните до вчера червени като кръв, пълни с живот, бяха постлани с тайнствена сянка, сянка на забвение.Тя вече не знаеше къде е, единственото, което я караше да остане жива бе мелодията, звукът, който и казваше, че светът все още е хубав и слънцето още мечтае да докосне нежното й лице.
Така тя заспа под звуците на тайнствената мелодия, идваща от някъде, специaлно за нея, за да я пази и обгрижва.Покри я като нежен невидим сатен и я приюти в прегръдката си.
Това беше тя-мелодията на самотата....
Няма коментари
