Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2008 10:10 - За мечтите....и още нещо
Автор: garmoshka Категория: Други   
Прочетен: 1764 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 26.03.2008 10:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   И въпреки всичко тя затвори очи и се потопи в царството на своите мечти-малки и големи, изстрадани и обагрени с толкова много цветове.
   Тя не беше като другите момичета.Не обичаше да носи високи токчета, тонове грим, бухнала прическа или най-новите бутикови дрешки,с крещящи цветове,които се подаваха от всяко списание.За нея това беше само поза, начин да прикриеш и същевременно да покжеш празнотата на душата си, безсмислието на всеки ден,прекаран при маникюристката или при стилиста.За да се чувства добре й бяха достатъчни кецките, дънките и една блузка-така в това "ужасяващо,немодерно" облекло тя излизаше навън с желание да покори света, но не с мода, а с усмивка .....и с мечти, нейните мечти.
  Не един или двама човека й казаваха"Недей да мечтаеш толкова", "Мисли по-практично, мечтите не се вписват в света днес", но въпреки всичко тя не спираше да го прави-да мечтае.Рисуваше най-смелите си желания.Мечтаеше с цялото си сърце, с нескрита радост и вяра, че те ще се сбъднат.....и не сбърка, някои от тях наистина се сбъднаха и сега бяха част от нейната реалност, но тя си имаше една мечта, която дори и според нея, според мечтателната й душа нямаше да се сбъдне-мечтата за НЕГО.А кой е този НЕГО-някой красив актьор, пръскащ лъжлив сексапил от телевиора, най-готиното момче от курса, с тяло на атлет и мозък на маймуна-не, не бяха те.ТОЙ беше съвсем реален, не беше принца на бял кон или рицарят, който спасява девойката от замъка на змея.Беше съвсем обикновено момче, но за нея беше най-необикновения, защото имаше най-стархотното чувство за хумор, доброта и най-вече беше неин приятел.Приятел в истинския смисъл на думата.Не само някой, с който можеш да поседнеш на раздумка в в парка и да обсъдиш колко много те дразни чалгата, звучаща от всяка втора кола,а някой с който дори и да мълчиш ти е хубаво и в тази тишина казваш много повече отколкото с думи.Приятел, който ще ти каже къде грешиш и ще те спаси от някоя летяща към теб кола, а на нея това често и се случваше, да не внимава,беше адски разсеяна...Приятел, с който дори и да се скарате се сдобрявате и сякаш нищо не  е било, защото сте разбрали колко много означава едно приятелство в днешно време, когато всеки лицемерничи и гледа как да те преметне.Един истински приятел!
   И тя не искаше повече, за нея това беше всичко,всичко, което правеше света й по-хубав и приветлив, изпълваше го с много слънце и топлина.Сякаш ситен дъжд от малки пролетни цветчета се сипеха върху нея, омайвайки я с аромата си, а тя придаваше на цялата тази картина още по-голяма нежност.Нежността на едно ранимо, крехко момиче,търсещо може би невъзможното, но все пак търсещо, любовта на две светещи очи, красотата на една усмивка,докосната от слънцето.
  И въпреки всичко тя затвори очи и се потопи в царството на своите мечти-малки и големи, изстарадни и обагрени с толкова много цветове....


Тагове:   още,   мечтите,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. victoriavselena - Много,много ми хареса
26.03.2008 11:07
Близко, прежвяно, познато. Докосна ме точно там, където ме боли-спомена от преживяното на 20 години.
цитирай
2. анонимен - Много хубаво си го написала:) ...
27.03.2008 11:12
Много хубаво си го написала:)
Когато човек мечтае се чуства жив..... макар и по някога мечтите да са неусъществими.
Приятен ден:D
цитирай
3. анонимен - Поздравления
14.04.2008 22:05
Браво, Марго! Много много много интересно и оригинално. Най-много ми хареса, че накалото и края се повтарят. БРАВО!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: garmoshka
Категория: Поезия
Прочетен: 410244
Постинги: 126
Коментари: 87
Гласове: 334
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031