Дънкови мечти.... Минавам покрй магазините с маркови дрехи, А от витрината ме гледат мъртви манекени с фалшиви усмивки. Облечени в дрехи по последна мода крещят, Че безгласни и празни са те. Тогава поглеждам към себе си с неприкрита радост. Не, аз нямам техните лъскави одежди, Покрити с пайети и скъп брилянтин и слава богу, че не. Аз имам тях-моите дънкови мечти. Старомодни са да,може би демоде, Но докоснати не от механичната ръка на робота, А от моето живо сърце. Дори и със множесво кръпки,но с разноцветни конци, Излинели от времето,но все още обсипани с безброй звезди. Това са моите дънкови мечти..... |
|