Прекрасно творение, браво!!!

Толкова е истинско,че го четейки го сякаш го преживях наистина!
Предтавих си нашия парк, нашите пътечки,алеите, по които сме минавали толкова много пъти. Пред очите ми изскочиха твоите замръзнали ръце! Боже мой - дори усетих тръпки, така както когато ми е студено!
А тези лица, които са препарирани в своите си проблеми и почти ослепели за това,което се случва извън техния собствен свят - и тях сме ги виждали. Разминавали сме се по познатите улици НИЕ и те хиляди пъти - но понеже сме били ние - 3 в 1 - просто това не е успявало да ни разстрой...

Но сега, сега тези хора толкова сами и толкова безнадеждно всмукани "в собствената си мизерия" - вече ми правят по-силно впечатление. Може би защото аз напрактика вече също съм сама. Три в едно - една наистина уникално добра комбинация - си е нашата запазена марка, но разстоянита ни пречат,за да я осъществим. Но знам,че в сърцата ни тя продължава да живее. Тя е там - усещаш ли я? Тази заедност,позиционирана неясно точно къде в бъдещето, ще разтопи замръзналите мечти и ще им даде нов живот. Тя ще бъде водата, която ще съживи букета на цветята,въплъщение на мечтите ти...или поне на част от тях :) Онази част която е свързана с 3 в 1 уникално добра комнация. А пък тогава снегът нека си вали - той няма да ни пречи да се виждаме, а и студът ще стане по-кротък. Като укротен звяр при вида на малко дете - би могъл да го засегне,но не го прави....

Извинявам се за изпуснатите букви , но много се вълнувах ,когато писах коментара! Направих го на един дъх - така,както прочетох този толкова истински постинг!
Осъзнавам,че той е много,много личен и отразява най-вече личните душевни и емоционални усещания на garmoshka , но в коментара си реших да дам обратна връзка , да посоча какво провокира у мен...какви мисли, какви настроения...каква аналогия.

Така е, Крис, нашия парк с всички тези малки и големи чудеса, които съзнателно или не понякога изпускаме.:)