Прекрасни, мили и добри :)

В един момент трябва наистина да кажеш край-без да му мислиш толква много.Нима мисленето помогна с нещо-не.За да се отървеш от някой или нещо просто трябва да го заличиш от съзнанието си, но трябва да започнеш от малките неща-смс-и, скай...

Днес най-прекрасната, мила и нежна жена има рожден ден.Тази, която винаги е била до мен и дори да не съм я разбирала е била търпелива и винаги готова да ми помогне.Жената, на която винаги мога да кажа какво ме мъчи, каква е болката в сър...

Ето, отново пиша тук, защото е едно от малкото места, където изливам душата си,а писането е един от малкото ми истински отдушници...Празно ми е-всичко се срина така изведнъж.Хора, които обичах ме нараниха, случиха се неща-много и несправ...

Свещичката бавно догаряше,а стопяващият се пламък малко по малко поглъщаше мъничкото светлина в сърцето ми.Отново ме обхвана онзи страх-всепоглъщащ,нестихващ и вледеняващ.Чувствам се като малката кибритопродавачка, която видяла всичките ...

Днес ще пиша за едно момиче, за една принцеса, но не като онези от приказките, а за истинска такава, която прави едно от най-прекрасните неща-пръска магия и чар на леда-нашата фигурна принцеса, нежна балерина.Щом погледнеш в очите й вижд...

Ще направя това, което ти направи с мен-ще ти кажа всичко, което мисля.....така с букви, през студения монитор, защото явно на теб така ти харесва.Не мога да повярвам, че след всичкото това време просто каза"слагам точка и това е", как г...

Седейки днес на пейка в парка, наслаждавайки се на хубовото време гледах хората и ги слушах как си казват, че се познават, че знаят какво ще каже или направи другия....Тогава се замислих как със смелост твърдим, че знаем нещо за някого, ...

И слънцето докосна пак сърцето й,
а вятарът премина през косите й
и бавно, като малко семе

  "Любовта изпълва всичко.Тя не може да бъде желана, защото сама по себе си представлява крайната цел.Не може да предава, защото няма нищо общо с притежанието.Не може да бъде държана в затвор, защото е като река и ще прелее.
   В края на ...

Поглеждам през малкия замъглен прозорец,
Плаха, незнаеща, търсеща онзи светлина,
Която стопля душата и през най-мразовита нощ.

Седя на терасата, а от очите ми се стича поток от сълзи, толкова са много, че вече не ги усещам, сякаш са част от мен, като въздуха, който дишам...Усещам как все повече ми е трудно да дишам, болката в гърдите ми е толкова силна, чувствам...