Плача, защото тя идва без да попита. Идва с цяла бездна, в която политат души, политат градени животи. Плача, защото е жестока, защото е дива, опустошаваща и необятна. Плача, защото се страхувам. Страхувам се от смъртта. Страхувам се от...

Пътят такъв е – рахвърлян, дори хаотичен.
Повалят те бури, въздигат любови.
Емоции, чувства – приятели твои –

 Хора ... безбройни... еднакви и сиви...
 Самота, празнота .. спомени смътни...
 Тъга, в очите с лешников цвят ...

Вчера те сънувах – добре ли си?
Хванахме ръцете си веднага –
залепнаха сякаш с лепило.

Нашата история е пълна с многоточия ...
Неизказани думи, потиснати чувства, непотърсена обич...
Нашата история е пълна с моменти ....

Ще направя списък с плюсове и минуси,
за да ми помогне да НЕ те избера.
И когато минусите станат повече,

Ще разговаряме безгласно – в мислите си всяка нощ,
Ще си разказваме деня си – с емоции и тегоби за разкош.
Ще си казваме „обичам те” насън – като приспивна песен.

 Аз и дъждът сме на среща,
говорим си тихо - ръмим в тишината.
Любезен е, нежен, но леко студен,

Mечтал ли си за любов,която погубва?
Мечтал ли си за любов, която издига?
Бленувал ли си за сълзи от щастие?

 Как да приема, че те няма?
 Как да се излъжа, че не ме боли?
 Исках да намразя планината, която те отне -

 Как ми се живее без минало,
 без бъдеще и празноти.
Живее ми се за днес, за сега, за веднага.

Болиш ме с твойта невъзможност,
Болиш ме ненадейно ...
Стихийно ме болиш, дълбоко.